Кризата като спасение

София леко се съвзема от задушаващата прегръдка на провинцията. Една идея по-леко се диша, една идея по-леко се кара по улиците, една идея по-спокойно е. Мислехме, че е заради студовете и снеговете, но явно не е това. Причината е, че един малък град си е отишъл от София - по родните места.  Кризата е направо мечтана от тази гледна точка. Преди година гледката пред един строеж беше като задръстване - паркирани двадесетина коли средна ръка. Няма откъде да се мине. Работниците от страната идват с автомобила си, паркират, работят цял ден, после отиват и паркират на друго място - там, където спят. Сега работа по строежите няма. Радостта за обикновения софиянец е видна. Без да го вините и за лекото злорадство - няма нищо по-ненормално само в столицата да има работа. София беше градът, където паркира цялата държава. Паркингът на републиката. Фабриката за оцеляване. Спалнята на общите работници Кварталът на бедните селяни, които не можаха да избягат в чужбина. [ Цялата статия ]